БСБМ като партньор по проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM) представя кратък анализ озаглавен „Изненадани? Кaк недоразвитите политики за интеграция на бежанците ще затруднят интеграцията на разселените лица от войната в Украйна“. Документът изследва готовността на държавите-членки, които участват в проекта, включително България, да приемат хора с временна закрила от Украйна. Автор е Александър Волфхард от Групата за миграционна политика. В анализа се разглеждат последиците от политическите рамки за интеграция на държавите – членки на ЕС, върху дългосрочните перспективи за интеграция на бежанците, бягащи от войната в Украйна, като се използват данни на проекта NIEM. В анализа се отчита, че нововъведените разпоредби в рамките на Директивата на ЕС за временната закрила се различават от правната рамка, която е в сила за търсещите международна закрила, които получават закрила в резултат на положителна процедура за предоставяне на убежище. Авторът изтъква, че състоянието на цялостната рамка на държавите за интеграция на бежанците очевидно има отражение върху способността на държавите- членки да се адаптират към новите обстоятелства на масово движение на бежанци от Украйна.
Констатации
- Системите за интеграция на бежанците в повечето страни не са достатъчно подготвени за мащабното пристигане на бежанци, особено в тези, в които броят на пристигащите е най-голям;
- Това става ясно, преди всичко, от липсата на национални стратегии за интеграция на лицата с предоставена международна закрила и на междусекторно включване на интеграцията на бежанците;
- В повечето страни недостатъчно развита е подкрепата за местните и регионалните власти, както и за организациите на гражданското общество;
- Липсата на готовност е очевидна не само в общата интеграционна инфраструктура, но и в секторите, включително:
- Езиково обучение – не във всички страни се предоставя подкрепа за изучаване на новия език, а там, където има такава, финансираните от държавата курсове за езиково обучение често са недостатъчни;
- Заетост – освен че се ползват с равен достъп до пазара на труда, специалната подкрепа за лицата с международна закрила за намиране на работа и усилията за създаване на равни условия за тях остават нееднородни в различните държави;
- Здравеопазване – дори в областта на здравеопазването, където достъпът до система за здравно осигуряване е широко осигурен, предоставянето на подкрепящи политики, които помагат на лицата с предоставена международна закрила да получат необходимата им здравна помощ, остава дълбоко проблематично в много страни.
Заключения
В заключение, краткият текст очертава два потенциални бъдещи сценария за това как активирането на Директивата на ЕС за временната закрила ще повлияе на дебата за убежището и интеграцията в ЕС. Докато при първия сценарий ситуацията ще бъде белязана от по-нататъшно затвърждаване на позициите в дебата за реформата на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ), при втория сценарий пренастройването ще доведе до по-добре хармонизирани политики за интеграция на бежанците в ЕС. Недостатъците на политиката ще станат болезнено видими, тъй като през следващите месеци ще се увеличат предизвикателствата пред интеграцията на място. В резултат на това и при запазване на високото ниво на ангажираност със защитата на избягалите от войната в Украйна най-засегнатите държави членки ще трябва да инвестират значителни средства в усъвършенстването или създаването на публични политики за интеграция на бежанците, не на последно място, за да се освободи гражданското общество от основната тежест в усилията.
Изтеглете пълния текст на доклада e достъпен онлайн на английски език.